Всеки един поземлен имот се означава на терена и върху картата с помощта на краен брой точки (върхове). Съединени последователно с прави линии те образуват геометрична фигура (триъгълник, четириъгълник или многоъгълник), която дава представа за формата на имота.

За да се документира наличието на който и да е поземлен имот върху кадастралната карта или план за всеки един от неговите върхове се определят т.н. координати – Х и У. Това са числа които най-общо и най-условно казано позволяват да се  определи разстоянието на конкретния връх на имота до двете основни линии върху Земното кълбо  - Земния екватор и Гринвичкия меридиан. Разбира се, че тези координати се определят в специално определена координатна система, специална проекция, която трябва така да се каже да „разгъне“ (да развие) земното кълбо от сфера в равнина и т.н. и т.н., но това са въпроси които се изучват от специалистите геодезисти.

Процесът на определяне на координатите на граничните точки (върхове) на поземлените имоти в избраната координатна система и проекция носи названието геодезическо заснемане.

Целта на геодезическото заснемане на поземлените имоти е чрез геодезически методи (класически линейно-ъглови или фотограметрични) да се определят именно координатите Х и У на граничните им точки и да се запишат в кадастралната карта.

За непросветените в геодезическите тайни собственици на поземлени имоти е изключително важно да знаят, че тези обикновени числа Х и У, които на пръв поглед нищо не значат, в определени ситуации могат да им донесат твърде много и твърде тежки проблеми, често свързани с доста финансови разходи. Това е така защото тези числа определят с точност до сантиметър къде точно върху земната повърхност трябва да се намира дадения поземлен имот.

Въпросът е там, че веднъж определени и вписани в кадастъра тези координати стават закон и никой без съгласието на собственика не може да ги промени. По текстовете от Закона за кадастъра и имотния регистър, това не може да стане даже и при природни бедствия от типа на свлачища, наводнения или друго преместване на земните маси. Всяко непозволено навлизане, не дай-боже строителство или каквото и да е друго действие на лице различно от собственика вътре в контура определен от координатите на тези върхове се счита нарушение на собствеността с всички произтичащи от това последствия.

По своята техническа същност трасировкката на гранични точки на поземлените имоти е дейност обратна на геодезическото заснемане на поземлените имоти. Т.е. трасировката е дейност при която чрез геодезически измервания по записаните в кадастъра координати Х и У на върховете на поземлените имоти същите се отбелязват, отбождат, трасират върху земната повърхност. В масовия разговорен език този вид дейност често се нарича  „забиване на колчета“, „ограничаване на имот“, „маркиране граници“ и т.н.

Трасировката на граничните точки на имота е изключително важна и необходима дейност за всеки един собственик решил да инвестира в своя имот – било то строителство на ограда, строителство на сграда, създаване на трайни насаждения и т.н. Същността на трасировкта на граничните точки не е в обикновеното забиване на колчета. Това е дейност чрез която геодезиста удостоверява пред собственика къде точно се простират границите на неговата собственост в пределите на която той може спокойно без притеснение, че нарушава чужда собственост да извършва всички позволени от закона дейности.

Именно по тази причина трасировката трябва да се изпълнява от геодезистите изключително коректно и с необходимата точност.

Случаите, в които трасировката на гранични точки се прилага могат да се обединят най-общо в две групи: - задължителна трасировка и препоръчителна трасировка.

Задължителната трасировка се налага в следните случаи:

• При въвод във владение вътху имоти, чиито граници не са материализирани на терена, а са определени чрез някакъв проект или проекто-план – например – план на новообразувани имоти, план за регулация, проект за разделяне на имот, проект за изменение на граница между поземлени имоти и т.н.
• При строителни дейности имащи траен характер – строителство на сграда, огради и др. Например съгласно чл. 151 ал. 1 т. 11 от ЗУТ http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135163904 за строителството на леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот не се изисква разрешение за строеж, но задължително е необходим протокол за трасиране на границите на имота.  

Препоръчителна трасировка е полезно да се изпълнява в следните случаи:

• При проявен интерес от закупуване на даден поземлен имот, особено когато имотът е реституиран по някои от реституционните закони такива като „Закон за собствеността и ползването на земеделските земи“  http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2132550145, „Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд“ http://www.lex.bg/laws/ldoc/2134171136, „Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по закона за териториялно селищнотоустройство, закона за плановото изграждане на населените места, закона за държавните имоти и закона за собствеността“  http://www.lex.bg/laws/ldoc/2132811265, или неговото предлагане на пазара се извършва чрез посредници или упълномощени лица.

При това трасировката задължително трябва да се извършва преди подписването на каквито и да са било документи ангажиращи бъдещия купувач, камо ли след като сделката вече е изповядане пред нотариус. В „ПРЕЦИЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД има голямо количество случаи в които купувачите за да спестят жълти стотинки за трасировка (цената на трасировката на поземления имото обикновно е по-малко от 0.5% от стойността на имота) купуват имоти за няколко десетки хиляди евро и след това се оказва, че са закупили я някое дере, я имот насред нищото или имот завзет неправомерно от трети лица и т.н.

• При съмнения за нарушение на границата от страна на съседите. Преди да си влошите отношенията със съседите заради загнездилата се ув Вас  мисъл, че съседът е заграбил част от имота Ви, по-добре извикайте геодезиста за да си изясните съмненията. При това в този случай трасировкта е най-добре да бъде извършена в присъствието на двамата съседи. По този начин ще стане ясно кой крив, кой прав и всичко може да се реши по мирному и по съседски. Помнете - няма нищо по-добро от добър и уважаван съсед, и за установяването на добрите отношения геодезистът може само да е от полза

Независимо от това по какъв повод се извършва трасировката задължително е след приключване на полските измервания да Ви бъде предоставен протокол за трасиране. Това е документът, който доказва, че граничните точки на Вашия имот са обозначени на терена вярно и с необходимата точност. Протоколът за трасиране задължително съдържа текстова и графична част. В текстовата част се записват данни за позмления имот – идентификатор, местоположение, адрес и данни за собствениците. В графичната част се показва графика за контура на имота, местоположението на неговите гранични точки с номерата и списък с техните координати Х и У в съответната координатна система.

Протоколът за трасиране е изключително важен документ по две причини:

1. Защото той се изисква от служителите на съответната администрация при изпълнение на трасировка в случаите когато тя е задължителна;
2. Данните от графичната част и особено списъка с координатите на граничните точки служи като доказателство, че тяхното местоположение  съответства на това което е регламентирано в кадастралната карта, т.е. в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР - http://www.lex.bg/laws/ldoc/2134918656)  

Какво да правим когато не сме съгласни с резултатите от извършената трасировка ?

Много често, по една или друга причина лицата заинтересовани от трасировката на поземления или поземлените имоти изразяват не съгласие с местата на които са забити колчетата. Колегата геодезист твърди и се кълне, че всичко е правилно и точно, съседът в чийто имот се навлиза – претендира и не е съгласен. Ще се лее кръв!. Какво да се прави?

Разбира се, че отговорът съвсем не е лесен. По простата причина, че действително може да има грешка, но може и да няма. Геодезистът и той е човек и нищо човешко включително и допускането на грешки не му е чуждо. Ето защо в такива случаи по опитът от практиката е полезно да се извърши следното:

1. Този който е направил трасировката да я повтори или като изходи от друга опорна точка или чрез използване на друг метод за определяне на координатите – GPS в RTK режим например;
2. Ако резултатът е същия да се проверят стойностите на координатите записани в трасировъчния карнет с тези от кадастралния регистър чрез системата за кадастрална информация към сайта на Агенцията по Геодезия картография и кадастър КАИС - https://kais.cadastre.bg/bg/Map;
3. Ако стойностите на координатите записани в трасировъчния карнет съвпадат с тези от кадастралния регистър на подробните точки в Кадастралната карта значи работата на колегата геодезист е вярно и точно изпълнена.
4. Ако недоволния съсед продължава да има претенции, за окончателна проверка е целесъобразно за контрол той да повика геодезисти от друга геодезическа фирма. При наличие на разлики в трасировката двата геодезически екипа  професионално и коректно ще решат спора.

При положение, че всичко е вярно и точно, и ако претенциите към мястото на колчетата продължават, значи че или кадастралната карта не е вярна или има други причини за изявеното несъгласие. В този случай спорът се решава или чрез изпълнението на други технически дейности свързани с изработването на проекти за изменение на кадастралната карта с цел отстраняването на грешки и непълноти или по съдебен ред.

Каис - справки по КК