Прециз Инженеринг

Вписване в кадастралната карта на сгради и самостоятелни обекти в тях

Изработването на една кадастрална карта е сложен и многостранен процес, в резултат на който се създава информация за състоянието на собствеността и обектите на кадастъра за дадена територия към определен момент от времето – момента на одобряването на кадастралната карта.

Със създаването и одобряването на кадастралната карта обаче животът не спира. Естествен стремеж на хората е да купуват и продават своите имоти или части от тях, да строят нови сгради, фабрики, инженерни съоръжения и други обекти свързани с развитието на техния бизнес, живот и почивка. Т.е. в реалния живот имотите недвижима собственост възникват, обединяват се, променят своите граници и собственост, изчезват и т.н. Всичко това води до несъответствие между съдържанието на кадастралната карта към момента на нейното създаване и реалното състояние на недвижимата собственост за дадения участък от земната повърхност. Казано с други думи по своето съдържание кадастралната карта изостава от реалния живот.

Именно по тази причина се налага изпълнението на процеса „Поддържане на кадастралната карта в актуално състояние“ подробно описан в глава № 7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 Декември 2016 г. „ За съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри“ (http://www.lex.bg/bg/mobile/ldoc/2136991982) озаглавена ПОДДЪРЖАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

Съществуват различни подходи при организирането на дейностите по поддържането на кадастралните карти. В нашата страна за поддържането на кадастралната карта е възприет т.н. спорадичен подход. Това означава, че всяко отделно изменение на реалната действителност (възникване ,промяна или изчезване на недвижим имот), което води до несъответствие между съдържанието на кадастралната карта и действителното състояние на обектите на кадастъра трябва да се отрази възможно най-бързо в кадастралната карта.

По отношение на спорадичността в поддържането на кадастъра могат да се отбележат два момента:

Първи момент – актуалност в състоянието на поземлените имоти.

В този случай при решаването на въпроса със спорадичното поддържане на кадастралната карта в актуално състояние няма съществени проблеми, тъй-като всички промени по отношение на поземлените имоти (разделяне, обединяване или промяна на форма и граници) се извършват от Службите по кадастъра по изричното желание на собтвеника на поземления имот и непосредствено върху действащата кадастрална база данни.

Втори момент - актуалност по отношение на недвижимите имоти – сгради и съоръжения.

В този случай нещата стоят по-сложно. Причината е в това, че издаването на разрешително за строеж на един или друг обект и контрола на строителния процес се извършва не от органите отговорни за състоянието на кадастъра, а от Общинските администрации. С други думи кадастърът не знае и няма как да знае къде и кога възниква нова сграда или инфраструктурен обект. По тази причина за да се гарантира това, че органите отговорни за състоянието на кадастъра ще получат своевременно необходимата им информация за възникването на нови кадастрални обекти (сгради и съоръжения), които по своята същност са различни от поземлените имоти, собствениците съответно инвеститорите са длъжни да представят данни за тези обекти в службите по кадастъра по местонахождение на строежа.

Това изискване към собствениците (инвеститорите) е регламентирано в чл. 54а ал. 2 и ал. 3 на Закона за кадастъра и имотния регистър, които гласят:

(2) Собственикът, съответно възложителят, е длъжен да предостави на службата по геодезия, картография и кадастър данни за изградените, надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за преустроените или премахнатите сгради, за самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура, както и за зоните на ограничения при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 31.

(3) Сграда или съоръжение на техническата инфраструктура със самостоятелен обект, както и строежи, които създават зони на ограничения, не се въвеждат в експлоатация, преди собственикът, съответно възложителят, да представи удостоверение от службата по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено задължението по ал.2 и данните, подлежащи на отразяване, са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Същото изискване е регламентирано и в Закона за устройство на територията, в който фигурират текстовете:

чл. 175 ал.5. „Цялата екзекутивна документация се представя за безсрочно съхраняване на органа, издал разрешението за строеж, а в необходимия обем - и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър“

чл.177 ал. 1. „След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя ....... и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5.“

Изпълнението на цитираните по-горе изисквания се осъществява, чрез комплектоване на проект за изменение на кадастралната карта предвиждащ предоставяне на необходимата информация за геопространственото положение на новопостроента сграда (инженерно съоръжение) във вид на съвкупност от геодезически данни, както и информацията за наличните самостоятелни обекти в сградата (инженерното съоръжение) ако има такива.

За подготовка на необходимата информация Възложителя следва да представи на лицензираното лице – геодезист следните данни:

Въз основа на представената от възложителя информация, изпълнените на терена геодезически измервания и използването на данни от действащата кадастрална карта, лицензирания геодезист изработва скица проект за изменение на кадастралната карта, която се комплектова с необходимите данни и се предава за отразяване в Службата по геодезия картография и кадастър по местонахождение на имота.

В сградите могат да се нанасят следните самостоятелни обекти:

Жилище, апартамент