ТАХИМЕТРИЧНА СНИМКА – това е една от основните чисто геодезически дейности свързани с получаване на метрична информация за характера на земната повърхност (релефа) и обектите разположени върху нея. Названието „Тахиметрична снимка“  произтича от думата „тахиметрия“, която е формирана от гръцкото словосъчетание думите  tachys – бърз и μέτρο – измерване. Т.е. тахиметричната снимка се основава на прилагането на методи за бързо измерване на ъгли и разстояния – основните величини измервани в геодезията.

Тахиметричната снимка е основен геодезически продукт използван в качеството на изходно начало в процеса на инвестиционно проектиране. Това е документ предоставящ на другите специалности – архитекти, конструктори, Ел и ВиК инженери и други информация за  характера на релефа – наклони и височини, налично застрояване, съществуващи инженерни съоръжения – улици, Ел. и ВиК мрежи, дървесна растителност и т.н. в имота предмет на инвестиционно проектиране. По тази причина много често от инженерите проектанти – не геодезисти тахиметричната снимка се нарича „подложка“ – понятие което страшно много дразни геодезистите и то с основание.

Като краен продукт за нуждите на проектирането тахиметричната снимка се представя в два варианта – на хартиен носител в подходящо избран мащаб и в (цифров) електронен вид в реален мащаб 1:1, най-често във формат DWG за AutoCAD.

При тахиметричния метод, данните за заснемания участък се събират дискретно - чрез измерване на отделни (характерни) точки от земната повърхност. Това означава, че за получаване на точна и вярна информация измерванията следва да се извършват от добре подготвени специалисти геодезисти. Същите трябва да умеят да разпознават характерните форми на релефа, тяхното представяне с хоризонтали, а така също и логическата връзка между обектите разположени на и под земната повърхност. Т.е. класическата тахиметрична снимка по отношение на вярност и точност е функция на субективната преценка и подготвеност на изпълнителите геодезисти. В това отношение особено отговорна е работата на помощник геодезиста – т.н. геодезист фигурант защото от това къде той ще постави отражателната призма зависи подробността и верността събраната информация.

С развитието на технологиите и особено след създаването на безпилотните летателни апарати – т.н. „дронове“ се създадоха условия за за изработване на документи съдържащи данни за местността с подробност и детайлност многократно по-висока от тази  на класическите тахиметрични снимки. 

Основните предимства на създадените по тази технология геодезически документи за релефа и подробностите са:

1. Висока обективност и достоверност. По този метод гео-пространствените данни за местността се извличат от аерофотоснимки чието съдържание е лишено от влиянието на субективния фактор;
2. Многократно по-висока детайлност. Данните за релефа и местността се представят чрез т.н. „облак от точки“ с известни три измерни координати X,Y,Н;
3. Съвместимост на крайните резултати със съвременни 3D софтуерни продукти използвани в инвестиционното проектиране.